21 jun 2011, 14:44

Последно вричане

1.1K 0 10

Последно вричане

                           

                                                (посветено)

 

Ти със сила неземна, с кипеж

всяко утро в блян светъл обличаш.

Жарки дни до полуда ковеш

и с вълшебство, и с плам ги наричаш.

 

Все по-морно сърцето пулсира.

А съдбата поднася под вежди

щърбав лъч от вини и коприна –

леден полъх в сребриста одежда.

 

Не разчиташ нелепите срички

на живота, в свирепата буря.

И се луташ в поредната жмичка,

а по-жадното слънце прежуря...

 

Днес раздираш небесната роба

на пустиня с безплодна утроба.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Плами Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...