Последно вричане
Последно вричане
(посветено)
Ти със сила неземна, с кипеж
всяко утро в блян светъл обличаш.
Жарки дни до полуда ковеш
и с вълшебство, и с плам ги наричаш.
Все по-морно сърцето пулсира.
А съдбата поднася под вежди
щърбав лъч от вини и коприна –
леден полъх в сребриста одежда.
Не разчиташ нелепите срички
на живота, в свирепата буря.
И се луташ в поредната жмичка,
а по-жадното слънце прежуря...
Днес раздираш небесната роба
на пустиня с безплодна утроба.
© Плами All rights reserved.
