Последното от Хемингуей

Poesía » Filosófica

1.3K 0 1

/по Сергей Москаленко/

Как мирише на огън и смазка!
Така, сигурно, мирише и Адът...
През прозореца изхвърчат думи прекрасни...
В светлината на други припадат...

Отиват при други, де мъчат хартията...
Де има Топло... Де има Любов...
Колко е малко в шишето ракията...
Последният Път е готов...

Пушката вече в ръцете му грей...
Напира последният стон...
Болният старец Хемингуей
зареждаше си патрон...

Колко е тъжно оловното зърно!
Вкусът му - на Залез и Кръв...
Животът последното листче обърна...
Съседът приготвяше стръв...

Блясък и Гръм... В гърлото вик...
Видение: На бялата маса
умореният и побелял старик
мозъка си поднасяше...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Сърдечни поздрави, Зем! Благодаря за удоволствието да съпреживея стиха ти.

2010-02-12T13:37:40+02:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0