Последното от Хемингуей

/по Сергей Москаленко/

Как мирише на огън и смазка!
Така,  сигурно,  мирише и Адът...
През прозореца изхвърчат думи прекрасни...
В светлината на други припадат...

Отиват при други, де мъчат хартията...
Де има Топло... Де има Любов...
Колко е малко в шишето ракията...
Последният Път е готов...

Пушката вече в ръцете му грей...
Напира последният стон...
Болният старец Хемингуей
зареждаше си патрон...

Колко е тъжно оловното зърно!
Вкусът му - на Залез и Кръв...
Животът последното листче обърна...
Съседът приготвяше стръв...

Блясък и Гръм... В гърлото вик...
Видение: На бялата маса
умореният и побелял старик
мозъка си поднасяше...