Последното от Хемингуей

Поэзия » Философская

1.3K 0 1

/по Сергей Москаленко/

Как мирише на огън и смазка!
Така, сигурно, мирише и Адът...
През прозореца изхвърчат думи прекрасни...
В светлината на други припадат...

Отиват при други, де мъчат хартията...
Де има Топло... Де има Любов...
Колко е малко в шишето ракията...
Последният Път е готов...

Пушката вече в ръцете му грей...
Напира последният стон...
Болният старец Хемингуей
зареждаше си патрон...

Колко е тъжно оловното зърно!
Вкусът му - на Залез и Кръв...
Животът последното листче обърна...
Съседът приготвяше стръв...

Блясък и Гръм... В гърлото вик...
Видение: На бялата маса
умореният и побелял старик
мозъка си поднасяше...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0