Последното от Хемингуей

Поэзия » Философская

1.3K 0 1

/по Сергей Москаленко/

Как мирише на огън и смазка!
Така, сигурно, мирише и Адът...
През прозореца изхвърчат думи прекрасни...
В светлината на други припадат...

Отиват при други, де мъчат хартията...
Де има Топло... Де има Любов...
Колко е малко в шишето ракията...
Последният Път е готов...

Пушката вече в ръцете му грей...
Напира последният стон...
Болният старец Хемингуей
зареждаше си патрон...

Колко е тъжно оловното зърно!
Вкусът му - на Залез и Кръв...
Животът последното листче обърна...
Съседът приготвяше стръв...

Блясък и Гръм... В гърлото вик...
Видение: На бялата маса
умореният и побелял старик
мозъка си поднасяше...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0