30 jun 2015, 11:31

Послепис

  Poesía » Otra
558 0 2

 

 

        

                    Послепис

 

          

           Вървях

                   по улицата

                         и неясен -

           на бъдещето

                  скри се

                        силуетът.

          Зад мен,

                        от миналото,

                             шепот

          чух - прекрасен,

                       забравен,

                          сред градинските

          дървета.

                     Затича се денят -

                          изплашен,

           повика

                       изоставеното

                           вчера.

             И заваля!

                          Пороят

                              бе ужасен!

            На чужд адрес

                            спасение

                                   намерих.

            Там срещнах се

                       с досадницата

                            стара -

            с Умората!

                     И кимнах

                           отегчено...

 

                     P. S.

            Отмиваше дъждът

                  следи

                       по тротоара,

             а бурята

                        се сърдеше

                            на времето.

                 

                      

         

 

     

      

       

         

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Иносказателна, правдива, разтърсваща, лековита... такава е днешната ми среща с Твоята Поезия. Благодаря Ти, Вили!*
  • Истинско,лично,преживяно,(кара ме да се замислям все по-често за неизбежното),което по Ваш стил сте поднесли...Поздравления!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...