Послепис
Послепис
Вървях
по улицата
и неясен -
на бъдещето
скри се
силуетът.
Зад мен,
от миналото,
шепот
чух - прекрасен,
забравен,
сред градинските
дървета.
Затича се денят -
изплашен,
повика
изоставеното
вчера.
И заваля!
Пороят
бе ужасен!
На чужд адрес
спасение
намерих.
Там срещнах се
с досадницата
стара -
с Умората!
И кимнах
отегчено...
P. S.
Отмиваше дъждът
следи
по тротоара,
а бурята
се сърдеше
на времето.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виолета Томова Все права защищены
