12 mar 2008, 13:39

Посока 

  Poesía » De amor
957 0 19
Колко нежност на ничии прагове
и целувки пред чужди врати!
И раздели, за утре отлагани.
Отболели от старост мечти.

Колко думи, родени от нищото...
Водопади дозирана страст.
Колко много раняващи истини,
премълчани разумно пред нас.

Колко много посоки погрешни!
А е трябвало само една -
там, където, когато се срещнахме,
във косите ти падна звезда.

© Бианка Габровска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??