12 мар. 2008 г., 13:39

Посока

1.1K 0 19
Колко нежност на ничии прагове
и целувки пред чужди врати!
И раздели, за утре отлагани.
Отболели от старост мечти.

Колко думи, родени от нищото...
Водопади дозирана страст.
Колко много раняващи истини,
премълчани разумно пред нас.

Колко много посоки погрешни!
А е трябвало само една -
там, където, когато се срещнахме,
във косите ти падна звезда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бианка Габровска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "...Отболели от старост мечти..."
    !!
  • хей я виж как се търкули звезда
    не не гледай небето
    виж ми на очите необятността
    и кълна малък в зърното
    цял живот ли ме чакаш
    дръж ...целия съм твой
    сега недей да плачеш
    знам че не съм герой
    но виж ме ,усети ме
    на глътки ме изпий
    без думи прочети ме
    и наречи ме свой ...


    ей ...браво ...
  • Чудесно е !
  • Прекрасно!
    Трудно се избира вярната посока...
  • Много истини!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....