Посока
Колко нежност на ничии прагове
и целувки пред чужди врати!
И раздели, за утре отлагани.
Отболели от старост мечти.
Колко думи, родени от нищото...
Водопади дозирана страст.
Колко много раняващи истини,
премълчани разумно пред нас.
Колко много посоки погрешни!
А е трябвало само една -
там, където, когато се срещнахме,
във косите ти падна звезда.
и целувки пред чужди врати!
И раздели, за утре отлагани.
Отболели от старост мечти.
Колко думи, родени от нищото...
Водопади дозирана страст.
Колко много раняващи истини,
премълчани разумно пред нас.
Колко много посоки погрешни!
А е трябвало само една -
там, където, когато се срещнахме,
във косите ти падна звезда.
© Бианка Габровска All rights reserved.
