В своето безумно приключение,
по релсите летя във първо лято,
О, наследник на желязно поколение
разбираш ли и малко ти от вятър?
Разбираш ли как хората, казват,
носел на бели коне,
а на мечтите им тласък дарявал,
и блясък поне?
О, свидетелство за див
и индустриален ураган,
свидетелство за свят,
дълбоко във души желан,
Защо си само пепел на велико дело в тая суматоха,
де децата на творците търсим плахо ний посока?