В своето безумно приключение,
по релсите летя във първо лято,
О, наследник на желязно поколение
разбираш ли и малко ти от вятър?
Разбираш ли как хората, казват,
носел на бели коне,
а на мечтите им тласък дарявал,
и блясък поне?
О, свидетелство за див
и индустриален ураган,
свидетелство за свят,
дълбоко във души желан, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация