1.05.2016 г., 15:50

Посока?

1.3K 0 1

В своето безумно приключение,

по релсите летя във първо лято,

О, наследник на желязно поколение

разбираш ли и малко ти от вятър?

 

Разбираш ли как хората, казват,

носел на бели коне,

а на мечтите им тласък дарявал,

и блясък поне?

 

О, свидетелство за див 

и индустриален ураган,

свидетелство за свят,

дълбоко във души желан,

 

Защо си само пепел на велико дело в тая суматоха,

де децата на творците търсим плахо ний посока?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...