В своето безумно приключение,

по релсите летя във първо лято,

О, наследник на желязно поколение

разбираш ли и малко ти от вятър?

Разбираш ли как хората, казват,

носел на бели коне,

а на мечтите им тласък дарявал,

и блясък поне?

О, свидетелство за див 

и индустриален ураган,

свидетелство за свят,

дълбоко във души желан,

Защо си само пепел на велико дело в тая суматоха,

де децата на творците търсим плахо ний посока?