keri-88 (Керанка Иванова)
76 1654
4 oct 2016, 16:44

Посоки 

  Poesía » Otra
1380 7 9

Когато в теб усетиш празнота,

когато губиш вяра във доброто,

когато ти убягва любовта,

душата тихичко крещи в хомота...

 

Когато сутрин пиеш самота, 

когато вечер и сънят ти бяга,

когато нямаш сили за мечта,

а само мисъл - "Искам да избягам!".


Когато слънцето не грее, а гори,

когато облаците падат ниско,

когато нищо сякаш не върви

и даже хората не чувстваш близки…


Тогава просто пътя си смени!!!

Посоката навярно е погрешна.

Дори да се загубиш във мъгли,

в мъглата може някого да срещнеш.


И този някой да те промени.

Да върне вярата ти във доброто.

Отново да поискаш да летиш

към нови хоризонти безхомотно.

© Керанка Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??