4 oct 2016, 16:44

Посоки

  Poesía » Otra
2.2K 7 9

Когато в теб усетиш празнота,

когато губиш вяра във доброто,

когато ти убягва любовта,

душата тихичко крещи в хомота...

 

Когато сутрин пиеш самота, 

когато вечер и сънят ти бяга,

когато нямаш сили за мечта,

а само мисъл - "Искам да избягам!".


Когато слънцето не грее, а гори,

когато облаците падат ниско,

когато нищо сякаш не върви

и даже хората не чувстваш близки…


Тогава просто пътя си смени!!!

Посоката навярно е погрешна.

Дори да се загубиш във мъгли,

в мъглата може някого да срещнеш.


И този някой да те промени.

Да върне вярата ти във доброто.

Отново да поискаш да летиш

към нови хоризонти безхомотно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Керанка Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...