4 oct 2016, 16:44

Посоки

  Poesía » Otra
2.2K 7 9

Когато в теб усетиш празнота,

когато губиш вяра във доброто,

когато ти убягва любовта,

душата тихичко крещи в хомота...

 

Когато сутрин пиеш самота, 

когато вечер и сънят ти бяга,

когато нямаш сили за мечта,

а само мисъл - "Искам да избягам!".


Когато слънцето не грее, а гори,

когато облаците падат ниско,

когато нищо сякаш не върви

и даже хората не чувстваш близки…


Тогава просто пътя си смени!!!

Посоката навярно е погрешна.

Дори да се загубиш във мъгли,

в мъглата може някого да срещнеш.


И този някой да те промени.

Да върне вярата ти във доброто.

Отново да поискаш да летиш

към нови хоризонти безхомотно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Керанка Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...