Когато в теб усетиш празнота,
когато губиш вяра във доброто,
когато ти убягва любовта,
душата тихичко крещи в хомота...
Когато сутрин пиеш самота,
когато вечер и сънят ти бяга,
когато нямаш сили за мечта,
а само мисъл - "Искам да избягам!".
Когато слънцето не грее, а гори,
когато облаците падат ниско,
когато нищо сякаш не върви
и даже хората не чувстваш близки…
Тогава просто пътя си смени!!!
Посоката навярно е погрешна.
Дори да се загубиш във мъгли,
в мъглата може някого да срещнеш.
И този някой да те промени.
Да върне вярата ти във доброто.
Отново да поискаш да летиш
към нови хоризонти безхомотно.
© Керанка Иванова All rights reserved.