Oct 4, 2016, 4:44 PM

Посоки

  Poetry » Other
2.2K 7 9

Когато в теб усетиш празнота,

когато губиш вяра във доброто,

когато ти убягва любовта,

душата тихичко крещи в хомота...

 

Когато сутрин пиеш самота, 

когато вечер и сънят ти бяга,

когато нямаш сили за мечта,

а само мисъл - "Искам да избягам!".


Когато слънцето не грее, а гори,

когато облаците падат ниско,

когато нищо сякаш не върви

и даже хората не чувстваш близки…


Тогава просто пътя си смени!!!

Посоката навярно е погрешна.

Дори да се загубиш във мъгли,

в мъглата може някого да срещнеш.


И този някой да те промени.

Да върне вярата ти във доброто.

Отново да поискаш да летиш

към нови хоризонти безхомотно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Керанка Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...