4 окт. 2016 г., 16:44

Посоки

2.2K 7 9

Когато в теб усетиш празнота,

когато губиш вяра във доброто,

когато ти убягва любовта,

душата тихичко крещи в хомота...

 

Когато сутрин пиеш самота, 

когато вечер и сънят ти бяга,

когато нямаш сили за мечта,

а само мисъл - "Искам да избягам!".


Когато слънцето не грее, а гори,

когато облаците падат ниско,

когато нищо сякаш не върви

и даже хората не чувстваш близки…


Тогава просто пътя си смени!!!

Посоката навярно е погрешна.

Дори да се загубиш във мъгли,

в мъглата може някого да срещнеш.


И този някой да те промени.

Да върне вярата ти във доброто.

Отново да поискаш да летиш

към нови хоризонти безхомотно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Керанка Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...