Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13911
14 ene 2011, 15:11

Посоките на взора ми 

  Poesía » Versos blancos
574 0 5

От дълго лутане насам-натам

посоките са станали

проблясъци,

които от илюзии

издигнали са храм,

и коленичат мислите ми,

светещи самотници.

От скитане

в мечтания и блян

задворих дверите

на настоящето в очите си,

и виждам само

бъдното от минало

в искриците

на скрити спомени.

Избистри ли се

на простора  взорът ми,

и грейне ли усмивка от сълза,

ще прекося посоките,

ще станат мои пристани,

и пак ще мога

да летя.

 

 

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??