От дълго лутане насам-натам
посоките са станали
проблясъци,
които от илюзии
издигнали са храм,
и коленичат мислите ми,
светещи самотници.
От скитане
в мечтания и блян
задворих дверите
на настоящето в очите си,
и виждам само
бъдното от минало
в искриците
на скрити спомени.
Избистри ли се
на простора взорът ми,
и грейне ли усмивка от сълза,
ще прекося посоките,
ще станат мои пристани,
и пак ще мога
да летя.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
