От дълго лутане насам-натам
посоките са станали
проблясъци,
които от илюзии
издигнали са храм,
и коленичат мислите ми,
светещи самотници.
От скитане
в мечтания и блян
задворих дверите
на настоящето в очите си,
и виждам само
бъдното от минало
в искриците
на скрити спомени.
Избистри ли се
на простора взорът ми,
и грейне ли усмивка от сълза,
ще прекося посоките,
ще станат мои пристани,
и пак ще мога
да летя.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
