Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13911
Jan 14, 2011, 3:11 PM

Посоките на взора ми 

  Poetry » White poetry
576 0 5

От дълго лутане насам-натам

посоките са станали

проблясъци,

които от илюзии

издигнали са храм,

и коленичат мислите ми,

светещи самотници.

От скитане

в мечтания и блян

задворих дверите

на настоящето в очите си,

и виждам само

бъдното от минало

в искриците

на скрити спомени.

Избистри ли се

на простора  взорът ми,

и грейне ли усмивка от сълза,

ще прекося посоките,

ще станат мои пристани,

и пак ще мога

да летя.

 

 

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??