Посоките на взора ми
От дълго лутане насам-натам
посоките са станали
проблясъци,
които от илюзии
издигнали са храм,
и коленичат мислите ми,
светещи самотници.
От скитане
в мечтания и блян
задворих дверите
на настоящето в очите си,
и виждам само
бъдното от минало
в искриците
на скрити спомени.
Избистри ли се
на простора взорът ми,
и грейне ли усмивка от сълза,
ще прекося посоките,
ще станат мои пристани,
и пак ще мога
да летя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
