23 nov 2013, 21:44

Поспри

  Poesía » Otra
780 0 1

       Поспри

 

Къде си хукнала?

Не ме обсебвай!

Не ме затваряй още

за света.

Остави очите ми

отключени -

да намерят 

четирилистна детелина,

за да повярват

в любовта.

Не бързай толкова,

отпусни ми дни

да бродя из душата си,

да се спра

пред чакала врата,

да ме лъхне мирис

на зелено, дом и вино,

да видя стъпки

на отишлата си самота.

Напълни ми радост

в раковина,

жадно да отпия.

Скрий за малко

сянката на болестта.

Нека да съм твоя...

Но къде си хукнала?

Не искаш ли да видиш

как силно съм обичана,

преди това?!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лакрима Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти,Ани!..Да,опитвам се да те открия,но не успявам..Ако успееш да влезеш в страницата ми там със сигурност ще се намерим!..дано.. .

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...