Поспри
Къде си хукнала?
Не ме обсебвай!
Не ме затваряй още
за света.
Остави очите ми
отключени -
да намерят
четирилистна детелина,
за да повярват
в любовта.
Не бързай толкова,
отпусни ми дни
да бродя из душата си,
да се спра
пред чакала врата,
да ме лъхне мирис
на зелено, дом и вино,
да видя стъпки
на отишлата си самота.
Напълни ми радост
в раковина,
жадно да отпия.
Скрий за малко
сянката на болестта.
Нека да съм твоя...
Но къде си хукнала?
Не искаш ли да видиш
как силно съм обичана,
преди това?!
© Лакрима All rights reserved.