Поспри

Къде си хукнала?

Не ме обсебвай!

Не ме затваряй още

за света.

Остави очите ми

отключени -

да намерят 

четирилистна детелина,

за да повярват

в любовта.

Не бързай толкова,

отпусни ми дни

да бродя из душата си,

да се спра

пред чакала врата,

да ме лъхне мирис

на зелено, дом и вино,

да видя стъпки

на отишлата си самота.

Напълни ми радост

в раковина,

жадно да отпия.

Скрий за малко

сянката на болестта.

Нека да съм твоя...

Но къде си хукнала?

Не искаш ли да видиш

как силно съм обичана,

преди това?!