Поспри
Поспри
Къде си хукнала?
Не ме обсебвай!
Не ме затваряй още
за света.
Остави очите ми
отключени -
да намерят
четирилистна детелина,
за да повярват
в любовта.
Не бързай толкова,
отпусни ми дни
да бродя из душата си,
да се спра
пред чакала врата,
да ме лъхне мирис
на зелено, дом и вино,
да видя стъпки
на отишлата си самота.
Напълни ми радост
в раковина,
жадно да отпия.
Скрий за малко
сянката на болестта.
Нека да съм твоя...
Но къде си хукнала?
Не искаш ли да видиш
как силно съм обичана,
преди това?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лакрима Всички права запазени