13 dic 2022, 18:31

Посребрена умора 

  Poesía » Filosófica
455 2 4
Не искам аз да съжалявам,
да търся нечия вина.
И друг без жал да наранявам,
да тровя чуждата съдба.
Аз мога бързо да прощавам,
макар да плача след това.
На никого не отмъщавам
за рани в моята душа.
Но стига мъки и проблеми,
един живот живеем, знам…
И затова не сме родени
да свеждаме очи от срам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райна Иванова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??