Посребрена умора

13.12.2022 г., 18:31 ч.

Поезия » Философска

454 2 4

Не искам аз да съжалявам,
да търся нечия вина.
И друг без жал да наранявам,
да тровя чуждата съдба.
Аз мога бързо да прощавам,
макар да плача след това.
На никого не отмъщавам
за рани в моята душа.
Но стига мъки и проблеми,
един живот живеем, знам…
И затова не сме родени
да свеждаме очи от срам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Посребрена умора

Искате да прочетете повече?

Предложения