5 mar 2011, 14:05

Postnicotiana

  Poesía » Otra
783 0 6

сутрин -

изхрачени сбъдвания

раздират гърдите

фасове пърхат

пеперудено пепелни

езикът провиснал

бобслейно се спуска по улея

и масажира сърцето

лост от първи род са банелите

баналните обещания

спят  сгушени в сутиена

до настроението изкривено

фасадата на фасона

пурпурее витално

озъбено се усмихваш

вече в бяло

поглеждаш мъжемелачно

и протягаш ръка фамилиарно:

„Приятно ми е – Послепушачката!”

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милко Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...