Mar 5, 2011, 2:05 PM

Postnicotiana

  Poetry » Other
778 0 6

сутрин -

изхрачени сбъдвания

раздират гърдите

фасове пърхат

пеперудено пепелни

езикът провиснал

бобслейно се спуска по улея

и масажира сърцето

лост от първи род са банелите

баналните обещания

спят  сгушени в сутиена

до настроението изкривено

фасадата на фасона

пурпурее витално

озъбено се усмихваш

вече в бяло

поглеждаш мъжемелачно

и протягаш ръка фамилиарно:

„Приятно ми е – Послепушачката!”

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милко Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...