Postnicotiana
сутрин -
изхрачени сбъдвания
раздират гърдите
фасове пърхат
пеперудено пепелни
езикът провиснал
бобслейно се спуска по улея
и масажира сърцето
лост от първи род са банелите
баналните обещания
спят сгушени в сутиена
до настроението изкривено
фасадата на фасона
пурпурее витално
озъбено се усмихваш
вече в бяло
поглеждаш мъжемелачно
и протягаш ръка фамилиарно:
„Приятно ми е – Послепушачката!”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милко Христов Всички права запазени
))
