6 dic 2007, 20:05

Постоянен посетител

  Poesía » Otra
719 0 0

Писна ми да скиташ в мойта глава,

искам спокойствие и малко слова!

Гласове надпреварват се на мен да крещят,

в гъста течност ушите пищят!

 

Някой пак вътре в мен се събужда!

Къде си? От теб имам нужда!

Бърз тласък на червената кръв

и на стената някой нарежда ме пръв!

 

Капва бавно петно на земята,

сякаш не виждам ножа в ръката!

Отново задрямал в призрачен сън,

отварям очи и всичко червено е вън!

 

Мислех, че за теб съм специален,

единствен, истински и реален,

но предаде ме, отдавна го зная,

заповядай, нанасяй се в рая! 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петьо Петков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...