6 dic 2007, 20:05

Постоянен посетител

  Poesía » Otra
718 0 0

Писна ми да скиташ в мойта глава,

искам спокойствие и малко слова!

Гласове надпреварват се на мен да крещят,

в гъста течност ушите пищят!

 

Някой пак вътре в мен се събужда!

Къде си? От теб имам нужда!

Бърз тласък на червената кръв

и на стената някой нарежда ме пръв!

 

Капва бавно петно на земята,

сякаш не виждам ножа в ръката!

Отново задрямал в призрачен сън,

отварям очи и всичко червено е вън!

 

Мислех, че за теб съм специален,

единствен, истински и реален,

но предаде ме, отдавна го зная,

заповядай, нанасяй се в рая! 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петьо Петков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...