6 дек. 2007 г., 20:05

Постоянен посетител 

  Поэзия » Другая
557 0 0

Писна ми да скиташ в мойта глава,

искам спокойствие и малко слова!

Гласове надпреварват се на мен да крещят,

в гъста течност ушите пищят!

 

Някой пак вътре в мен се събужда!

Къде си? От теб имам нужда!

Бърз тласък на червената кръв

и на стената някой нарежда ме пръв!

 

Капва бавно петно на земята,

сякаш не виждам ножа в ръката!

Отново задрямал в призрачен сън,

отварям очи и всичко червено е вън!

 

Мислех, че за теб съм специален,

единствен, истински и реален,

но предаде ме, отдавна го зная,

заповядай, нанасяй се в рая! 

 

© Петьо Петков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??