Dec 6, 2007, 8:05 PM

Постоянен посетител

  Poetry » Other
716 0 0

Писна ми да скиташ в мойта глава,

искам спокойствие и малко слова!

Гласове надпреварват се на мен да крещят,

в гъста течност ушите пищят!

 

Някой пак вътре в мен се събужда!

Къде си? От теб имам нужда!

Бърз тласък на червената кръв

и на стената някой нарежда ме пръв!

 

Капва бавно петно на земята,

сякаш не виждам ножа в ръката!

Отново задрямал в призрачен сън,

отварям очи и всичко червено е вън!

 

Мислех, че за теб съм специален,

единствен, истински и реален,

но предаде ме, отдавна го зная,

заповядай, нанасяй се в рая! 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петьо Петков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...