Постоянен посетител
715
0
0
Писна ми да скиташ в мойта глава,
искам спокойствие и малко слова!
Гласове надпреварват се на мен да крещят,
в гъста течност ушите пищят!
Някой пак вътре в мен се събужда!
Къде си? От теб имам нужда!
Бърз тласък на червената кръв
и на стената някой нарежда ме пръв!
Капва бавно петно на земята,
сякаш не виждам ножа в ръката!
Отново задрямал в призрачен сън,
отварям очи и всичко червено е вън!
Мислех, че за теб съм специален,
единствен, истински и реален,
но предаде ме, отдавна го зная,
заповядай, нанасяй се в рая!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петьо Петков Всички права запазени
