19 mar 2009, 3:22

Посттравматичен стрес - шантавата история на отчаянието

  Poesía » Otra
1.1K 0 7

Посттравматичен стрес - шантавата история на отчаянието



Как да съм творец,
когато животът твори само печал и горест в сърцето ми?
Как да спя нощем,
когато чудовищни сенки преследват ме в съня ми?
Как да мечтая,
когато мечтите ми се превръщат в кошмари ужасни?
Как приятел да те наричам,
когато туй приятелството бавно погубва ни?
Как да гледам в очите ти,
когато това са очи непроницаеми, чужди?
Как да те обичам,
когато любовта ми студена ранява ни?
Как да живея,
когато животът обгръща ме и изстисква човечността капка по капка?
Как да вярвам,
когато все тая вяра в пропастта на отчаянието бута ме?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Снежана Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Как да съм творец", ако дори половината от нещата, които казваш, са верни, с малко талант имаш всички предпоставки да станеш велик творец. Изкуството е страдание, май така разправяха.
  • "i'm speechless :x"

    Какво значи това?
  • i'm speechless :x
  • Ако дойдеш на зор, може (би трябвало) да повярваш-да искаш да повярваш ,и да почнеш да усъвършенстваш религиозното ти чувство и битие!
    Християнската вяра се състои от доктрина и благодат, която (благодат) има реални измерения!

    В какво ("всичко друго" вярваш?

    Имай предвид, че:

    "Но всичко, което се дава в жертва,
    въздържа се и се дарява без вяра-
    това е асат-то не съществува
    инто в отзи живот, нито в отвъдното!"
    "Бхагавадгита"(17:28)
  • човече вярвам във всичко друго но не и в Бог ... защото такъв няма и едва ли някой може да ме убеди в противното

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....