Mar 19, 2009, 3:22 AM

Посттравматичен стрес - шантавата история на отчаянието

Poetry » Other

1.1K 0 7

Посттравматичен стрес - шантавата история на отчаянието

Как да съм творец,
когато животът твори само печал и горест в сърцето ми?
Как да спя нощем,
когато чудовищни сенки преследват ме в съня ми?
Как да мечтая,
когато мечтите ми се превръщат в кошмари ужасни?
Как приятел да те наричам,
когато туй приятелството бавно погубва ни?
Как да гледам в очите ти,
когато това са очи непроницаеми, чужди?
Как да те обичам,
когато любовта ми студена ранява ни?
Как да живея,
когато животът обгръща ме и изстисква човечността капка по капка?
Как да вярвам,
когато все тая вяра в пропастта на отчаянието бута ме?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

truthiseek (Милен Миланов)

"Как да съм творец", ако дори половината от нещата, които казваш, са верни, с малко талант имаш всички предпоставки да станеш велик творец. Изкуството е страдание, май така разправяха.

2009-05-10T15:06:52+03:00
refab (Фабер)

"i'm speechless :x"

Какво значи това?

2009-03-19T21:56:07+02:00
littlestranger (Снежана Петрова)

i'm speechless :x

2009-03-19T14:21:00+02:00
refab (Фабер)

Ако дойдеш на зор, може (би трябвало) да повярваш-да искаш да повярваш ,и да почнеш да усъвършенстваш религиозното ти чувство и битие!
Християнската вяра се състои от доктрина и благодат, която (благодат) има реални измерения!

В какво ("всичко друго" вярваш?

Имай предвид, че:

"Но всичко, което се дава в жертва,
въздържа се и се дарява без вяра-
това е асат-то не съществува
инто в отзи живот, нито в отвъдното!"
"Бхагавадгита"(17:28)

2009-03-19T13:54:18+02:00
littlestranger (Снежана Петрова)

човече вярвам във всичко друго но не и в Бог ... защото такъв няма и едва ли някой може да ме убеди в противното

2009-03-19T13:14:21+02:00

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0