19 мар. 2009 г., 03:22

Посттравматичен стрес - шантавата история на отчаянието

1.1K 0 7

Посттравматичен стрес - шантавата история на отчаянието



Как да съм творец,
когато животът твори само печал и горест в сърцето ми?
Как да спя нощем,
когато чудовищни сенки преследват ме в съня ми?
Как да мечтая,
когато мечтите ми се превръщат в кошмари ужасни?
Как приятел да те наричам,
когато туй приятелството бавно погубва ни?
Как да гледам в очите ти,
когато това са очи непроницаеми, чужди?
Как да те обичам,
когато любовта ми студена ранява ни?
Как да живея,
когато животът обгръща ме и изстисква човечността капка по капка?
Как да вярвам,
когато все тая вяра в пропастта на отчаянието бута ме?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Снежана Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Как да съм творец", ако дори половината от нещата, които казваш, са верни, с малко талант имаш всички предпоставки да станеш велик творец. Изкуството е страдание, май така разправяха.
  • "i'm speechless :x"

    Какво значи това?
  • i'm speechless :x
  • Ако дойдеш на зор, може (би трябвало) да повярваш-да искаш да повярваш ,и да почнеш да усъвършенстваш религиозното ти чувство и битие!
    Християнската вяра се състои от доктрина и благодат, която (благодат) има реални измерения!

    В какво ("всичко друго" вярваш?

    Имай предвид, че:

    "Но всичко, което се дава в жертва,
    въздържа се и се дарява без вяра-
    това е асат-то не съществува
    инто в отзи живот, нито в отвъдното!"
    "Бхагавадгита"(17:28)
  • човече вярвам във всичко друго но не и в Бог ... защото такъв няма и едва ли някой може да ме убеди в противното

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...