19.03.2009 г., 3:22

Посттравматичен стрес - шантавата история на отчаянието

Поезия » Друга

1.1K 0 7

Посттравматичен стрес - шантавата история на отчаянието

Как да съм творец,
когато животът твори само печал и горест в сърцето ми?
Как да спя нощем,
когато чудовищни сенки преследват ме в съня ми?
Как да мечтая,
когато мечтите ми се превръщат в кошмари ужасни?
Как приятел да те наричам,
когато туй приятелството бавно погубва ни?
Как да гледам в очите ти,
когато това са очи непроницаеми, чужди?
Как да те обичам,
когато любовта ми студена ранява ни?
Как да живея,
когато животът обгръща ме и изстисква човечността капка по капка?
Как да вярвам,
когато все тая вяра в пропастта на отчаянието бута ме?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

truthiseek (Милен Миланов)

"Как да съм творец", ако дори половината от нещата, които казваш, са верни, с малко талант имаш всички предпоставки да станеш велик творец. Изкуството е страдание, май така разправяха.

2009-05-10T15:06:52+03:00
refab (Фабер)

"i'm speechless :x"

Какво значи това?

2009-03-19T21:56:07+02:00
littlestranger (Снежана Петрова)

i'm speechless :x

2009-03-19T14:21:00+02:00
refab (Фабер)

Ако дойдеш на зор, може (би трябвало) да повярваш-да искаш да повярваш ,и да почнеш да усъвършенстваш религиозното ти чувство и битие!
Християнската вяра се състои от доктрина и благодат, която (благодат) има реални измерения!

В какво ("всичко друго" вярваш?

Имай предвид, че:

"Но всичко, което се дава в жертва,
въздържа се и се дарява без вяра-
това е асат-то не съществува
инто в отзи живот, нито в отвъдното!"
"Бхагавадгита"(17:28)

2009-03-19T13:54:18+02:00
littlestranger (Снежана Петрова)

човече вярвам във всичко друго но не и в Бог ... защото такъв няма и едва ли някой може да ме убеди в противното

2009-03-19T13:14:21+02:00