31 ago 2015, 17:41

Посттравматично

  Poesía
977 0 6

Аз съм белият гардероб

Зад вратата

Най-тихите ти ноти

Облачният сън

Събуден

В мидата

На ушите ти

Твърде чест

В трудното ти утре

Всяка

Последна

Невестулка

В изкоренените

Елфови дъбрави

* * *

Често корените

Забравят –

Не летят с есента

А запетаите

Дишат

На пресекулки

Но Аз съм

Цялост всеки ден

Съм сърцата

На

Тромбите ти

Mi Amor  

 

 

                    7.6.2011г.  Пловдив

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донърджак Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрав!
  • Интересен стил, който приветствам. Хубава атмосфера и магнетична абстрактност. Единствено "Mi Amor" накрая някак бие на очи, но това си е мое мнение. Не ми се иска да издребнявам, особено при положение, че творбата като цяло ми хареса.
  • Не знам как дойдох тук, но не ми се тръгва.
  • Оригинален автор, чета те с удоволствие!
  • "Често корените
    Забравят –
    Не летят с есента
    А запетаите
    Дишат
    На пресекулки"

    точно такива са

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...