31 ago 2015, 17:41

Посттравматично

  Poesía
979 0 6

Аз съм белият гардероб

Зад вратата

Най-тихите ти ноти

Облачният сън

Събуден

В мидата

На ушите ти

Твърде чест

В трудното ти утре

Всяка

Последна

Невестулка

В изкоренените

Елфови дъбрави

* * *

Често корените

Забравят –

Не летят с есента

А запетаите

Дишат

На пресекулки

Но Аз съм

Цялост всеки ден

Съм сърцата

На

Тромбите ти

Mi Amor  

 

 

                    7.6.2011г.  Пловдив

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донърджак Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрав!
  • Интересен стил, който приветствам. Хубава атмосфера и магнетична абстрактност. Единствено "Mi Amor" накрая някак бие на очи, но това си е мое мнение. Не ми се иска да издребнявам, особено при положение, че творбата като цяло ми хареса.
  • Не знам как дойдох тук, но не ми се тръгва.
  • Оригинален автор, чета те с удоволствие!
  • "Често корените
    Забравят –
    Не летят с есента
    А запетаите
    Дишат
    На пресекулки"

    точно такива са

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...