Aug 31, 2015, 5:41 PM

Посттравматично

  Poetry
971 0 6

Аз съм белият гардероб

Зад вратата

Най-тихите ти ноти

Облачният сън

Събуден

В мидата

На ушите ти

Твърде чест

В трудното ти утре

Всяка

Последна

Невестулка

В изкоренените

Елфови дъбрави

* * *

Често корените

Забравят –

Не летят с есента

А запетаите

Дишат

На пресекулки

Но Аз съм

Цялост всеки ден

Съм сърцата

На

Тромбите ти

Mi Amor  

 

 

                    7.6.2011г.  Пловдив

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Донърджак All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрав!
  • Интересен стил, който приветствам. Хубава атмосфера и магнетична абстрактност. Единствено "Mi Amor" накрая някак бие на очи, но това си е мое мнение. Не ми се иска да издребнявам, особено при положение, че творбата като цяло ми хареса.
  • Не знам как дойдох тук, но не ми се тръгва.
  • Оригинален автор, чета те с удоволствие!
  • "Често корените
    Забравят –
    Не летят с есента
    А запетаите
    Дишат
    На пресекулки"

    точно такива са

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...