31 авг. 2015 г., 17:41

Посттравматично

978 0 6

Аз съм белият гардероб

Зад вратата

Най-тихите ти ноти

Облачният сън

Събуден

В мидата

На ушите ти

Твърде чест

В трудното ти утре

Всяка

Последна

Невестулка

В изкоренените

Елфови дъбрави

* * *

Често корените

Забравят –

Не летят с есента

А запетаите

Дишат

На пресекулки

Но Аз съм

Цялост всеки ден

Съм сърцата

На

Тромбите ти

Mi Amor  

 

 

                    7.6.2011г.  Пловдив

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Донърджак Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрав!
  • Интересен стил, който приветствам. Хубава атмосфера и магнетична абстрактност. Единствено "Mi Amor" накрая някак бие на очи, но това си е мое мнение. Не ми се иска да издребнявам, особено при положение, че творбата като цяло ми хареса.
  • Не знам как дойдох тук, но не ми се тръгва.
  • Оригинален автор, чета те с удоволствие!
  • "Често корените
    Забравят –
    Не летят с есента
    А запетаите
    Дишат
    На пресекулки"

    точно такива са

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...