31.08.2015 г., 17:41

Посттравматично

976 0 6

Аз съм белият гардероб

Зад вратата

Най-тихите ти ноти

Облачният сън

Събуден

В мидата

На ушите ти

Твърде чест

В трудното ти утре

Всяка

Последна

Невестулка

В изкоренените

Елфови дъбрави

* * *

Често корените

Забравят –

Не летят с есента

А запетаите

Дишат

На пресекулки

Но Аз съм

Цялост всеки ден

Съм сърцата

На

Тромбите ти

Mi Amor  

 

 

                    7.6.2011г.  Пловдив

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Донърджак Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав!
  • Интересен стил, който приветствам. Хубава атмосфера и магнетична абстрактност. Единствено "Mi Amor" накрая някак бие на очи, но това си е мое мнение. Не ми се иска да издребнявам, особено при положение, че творбата като цяло ми хареса.
  • Не знам как дойдох тук, но не ми се тръгва.
  • Оригинален автор, чета те с удоволствие!
  • "Често корените
    Забравят –
    Не летят с есента
    А запетаите
    Дишат
    На пресекулки"

    точно такива са

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...