14 jul 2010, 16:51

Потапяйки

1.3K 0 3

Потапяйки се с очи
под тайните води
на изливащи се тръпки 
разплели мълчанията 
от приближаванията ни 
през свиващите се плътни екстази
в неизбежните разпятия
на любовта
възкръснала
в изсъхващите следи...
и кръвта е бурна
сред тези съдби 
разпиляващи пепелта 
от жарки истини
откъснали маските
от предизвикани клади
на утрините
изгряващи все сами...
събуждайки душите ни 
за да се слеем Аз и Ти...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милен Пеев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Колкото и да ми пишеш все не ми достига, ненаситна съм!

    Вятърът ми скита за теб,
    донася ти неустоимите ми послания,
    прошепва и издухва мисли безчет,
    допълва нежно с морско дихания.

  • Радвам се, че и ти обичаш такава поезия!
  • oбичам такава поезия
    поздравлебия

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...