14.07.2010 г., 16:51

Потапяйки

1.3K 0 3

Потапяйки се с очи
под тайните води
на изливащи се тръпки 
разплели мълчанията 
от приближаванията ни 
през свиващите се плътни екстази
в неизбежните разпятия
на любовта
възкръснала
в изсъхващите следи...
и кръвта е бурна
сред тези съдби 
разпиляващи пепелта 
от жарки истини
откъснали маските
от предизвикани клади
на утрините
изгряващи все сами...
събуждайки душите ни 
за да се слеем Аз и Ти...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милен Пеев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Колкото и да ми пишеш все не ми достига, ненаситна съм!

    Вятърът ми скита за теб,
    донася ти неустоимите ми послания,
    прошепва и издухва мисли безчет,
    допълва нежно с морско дихания.

  • Радвам се, че и ти обичаш такава поезия!
  • oбичам такава поезия
    поздравлебия

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...