Jul 14, 2010, 4:51 PM

Потапяйки

  Poetry » Love
1.3K 0 3

Потапяйки се с очи
под тайните води
на изливащи се тръпки 
разплели мълчанията 
от приближаванията ни 
през свиващите се плътни екстази
в неизбежните разпятия
на любовта
възкръснала
в изсъхващите следи...
и кръвта е бурна
сред тези съдби 
разпиляващи пепелта 
от жарки истини
откъснали маските
от предизвикани клади
на утрините
изгряващи все сами...
събуждайки душите ни 
за да се слеем Аз и Ти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милен Пеев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Колкото и да ми пишеш все не ми достига, ненаситна съм!

    Вятърът ми скита за теб,
    донася ти неустоимите ми послания,
    прошепва и издухва мисли безчет,
    допълва нежно с морско дихания.

  • Радвам се, че и ти обичаш такава поезия!
  • oбичам такава поезия
    поздравлебия

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...