Потапяйки се с очи
под тайните води
на изливащи се тръпки
разплели мълчанията
от приближаванията ни
през свиващите се плътни екстази
в неизбежните разпятия
на любовта
възкръснала
в изсъхващите следи...
и кръвта е бурна
сред тези съдби
разпиляващи пепелта
от жарки истини
откъснали маските
от предизвикани клади
на утрините
изгряващи все сами...
събуждайки душите ни
за да се слеем Аз и Ти...
© Милен Пеев Все права защищены
Вятърът ми скита за теб,
донася ти неустоимите ми послания,
прошепва и издухва мисли безчет,
допълва нежно с морско дихания.