14 июл. 2010 г., 16:51

Потапяйки

1.4K 0 3

Потапяйки се с очи
под тайните води
на изливащи се тръпки 
разплели мълчанията 
от приближаванията ни 
през свиващите се плътни екстази
в неизбежните разпятия
на любовта
възкръснала
в изсъхващите следи...
и кръвта е бурна
сред тези съдби 
разпиляващи пепелта 
от жарки истини
откъснали маските
от предизвикани клади
на утрините
изгряващи все сами...
събуждайки душите ни 
за да се слеем Аз и Ти...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милен Пеев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Колкото и да ми пишеш все не ми достига, ненаситна съм!

    Вятърът ми скита за теб,
    донася ти неустоимите ми послания,
    прошепва и издухва мисли безчет,
    допълва нежно с морско дихания.

  • Радвам се, че и ти обичаш такава поезия!
  • oбичам такава поезия
    поздравлебия

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...