Потапяне, подводни герои 1982
В лицето ми духа вятър студен,
и няма аз да те видя.
Прости ми резките думи на мен,
прости ми всички обиди.
Последните къси секунди текат.
И тесният люк се затваря.
Притихнал, спи вече старият град.
А аз твоето име повтарям.
Потапям се в тази вечна тъма,
в зелените морски талази.
Далече от моята родна земя -
която трябва да пазя.
Дали аз ще видя отново брега,
и моите приятели стари?
Обичам Родината. Мразя врага.
Но ето, часът ми удари.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стефан Янев Todos los derechos reservados