5 abr 2025, 6:51

Потапяне, подводни герои 1982

  Poesía
261 0 0

В лицето ми духа вятър студен,

и няма аз да те видя.

Прости ми резките думи на мен,

прости ми всички обиди.

 

Последните къси секунди текат.

И тесният люк се затваря.

Притихнал, спи вече старият град.

А аз твоето име повтарям.

 

Потапям се в тази вечна тъма,

в зелените морски талази.

Далече от моята родна земя -

която трябва да пазя.

 

Дали аз ще видя отново брега,

и моите приятели стари?

Обичам Родината. Мразя врага.

Но ето, часът ми удари.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Янев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...