Потапяне, подводни герои 1982

В лицето ми духа вятър студен,

и няма аз да те видя.

Прости ми резките думи на мен,

прости ми всички обиди.

Последните къси секунди текат.

И тесният люк се затваря.

Притихнал, спи вече старият град.

А аз твоето име повтарям.

Потапям се в тази вечна тъма,

в зелените морски талази.

Далече от моята родна земя -

която трябва да пазя.

Дали аз ще видя отново брега,

и моите приятели стари?

Обичам Родината. Мразя врага.

Но ето, часът ми удари.