Apr 5, 2025, 6:51 AM

Потапяне, подводни герои 1982

  Poetry
262 0 0

В лицето ми духа вятър студен,

и няма аз да те видя.

Прости ми резките думи на мен,

прости ми всички обиди.

 

Последните къси секунди текат.

И тесният люк се затваря.

Притихнал, спи вече старият град.

А аз твоето име повтарям.

 

Потапям се в тази вечна тъма,

в зелените морски талази.

Далече от моята родна земя -

която трябва да пазя.

 

Дали аз ще видя отново брега,

и моите приятели стари?

Обичам Родината. Мразя врага.

Но ето, часът ми удари.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Янев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...