17 mar 2021, 18:32  

Потомка

  Poesía » Civil, Otra
794 2 7

 

На българска земя съм аз родена -

тя родина моя е и дом чудесен.

С песента на славеите съм окрилена

прелитам като орлица Пирин вечен

и в Дунав нозе потапям аз засмяна,

кръстя се в църквата в Бояна с премяна.

Разпервам над Рила волни, силни криле - 

орлови като на българските царе.

Откърмена съм аз от родния Балкан

с характер буен и с нрав дори необуздан.

България за мен е опора, любов и закрила - 

бащина стряха - гнездо в сърцето свила.

Пазя завета на моя български род

потомка съм на славен и велик народ.

Горда българка съм, мила моя мамо.

Крача в бъдното смело до твойто рамо.

Аз дъщеря свидна търся път и брод

в историята наша, в небесния свод.

 

Автор: Виктория Милчева - Тори М

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Милчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сърдечно ти благодаря, Сенилга! Радвам се, че ти е харесало!
  • Наши дети в итоге будут такими же, как и мы - пути разные, но кровь одна, родная.Отличное произведение,искреннее и призывающее к любви.
  • Поздравления!
    Хубав стих!
  • Благодаря ти, Калин за съвета! Шеги погледна пак стихотворението! Трябва да уважаваме историята си и да сме горди, че сме българи! Сега децата учат пълни глупости и се възмущавам от това.
  • Винаги сърцето ми се разтапя, като срещна достойни и горди българи! Поздравления, Вики, за прекрасния стих! Но смени "крале" с "царе"!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...