На българска земя съм аз родена -
тя родина моя е и дом чудесен.
С песента на славеите съм окрилена
прелитам като орлица Пирин вечен
и в Дунав нозе потапям аз засмяна,
кръстя се в църквата в Бояна с премяна.
Разпервам над Рила волни, силни криле -
орлови като на българските царе.
Откърмена съм аз от родния Балкан
с характер буен и с нрав дори необуздан.
България за мен е опора, любов и закрила -
бащина стряха - гнездо в сърцето свила.
Пазя завета на моя български род
потомка съм на славен и велик народ.
Горда българка съм, мила моя мамо.
Крача в бъдното смело до твойто рамо.
Аз дъщеря свидна търся път и брод
в историята наша, в небесния свод.
Автор: Виктория Милчева - Тори М
© Виктория Милчева Todos los derechos reservados