17 mar 2021, 18:32  

Потомка

  Poesía » Civil, Otra
798 2 7

 

На българска земя съм аз родена -

тя родина моя е и дом чудесен.

С песента на славеите съм окрилена

прелитам като орлица Пирин вечен

и в Дунав нозе потапям аз засмяна,

кръстя се в църквата в Бояна с премяна.

Разпервам над Рила волни, силни криле - 

орлови като на българските царе.

Откърмена съм аз от родния Балкан

с характер буен и с нрав дори необуздан.

България за мен е опора, любов и закрила - 

бащина стряха - гнездо в сърцето свила.

Пазя завета на моя български род

потомка съм на славен и велик народ.

Горда българка съм, мила моя мамо.

Крача в бъдното смело до твойто рамо.

Аз дъщеря свидна търся път и брод

в историята наша, в небесния свод.

 

Автор: Виктория Милчева - Тори М

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Милчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сърдечно ти благодаря, Сенилга! Радвам се, че ти е харесало!
  • Наши дети в итоге будут такими же, как и мы - пути разные, но кровь одна, родная.Отличное произведение,искреннее и призывающее к любви.
  • Поздравления!
    Хубав стих!
  • Благодаря ти, Калин за съвета! Шеги погледна пак стихотворението! Трябва да уважаваме историята си и да сме горди, че сме българи! Сега децата учат пълни глупости и се възмущавам от това.
  • Винаги сърцето ми се разтапя, като срещна достойни и горди българи! Поздравления, Вики, за прекрасния стих! Но смени "крале" с "царе"!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...