17.03.2021 г., 18:32  

Потомка

792 2 7

 

На българска земя съм аз родена -

тя родина моя е и дом чудесен.

С песента на славеите съм окрилена

прелитам като орлица Пирин вечен

и в Дунав нозе потапям аз засмяна,

кръстя се в църквата в Бояна с премяна.

Разпервам над Рила волни, силни криле - 

орлови като на българските царе.

Откърмена съм аз от родния Балкан

с характер буен и с нрав дори необуздан.

България за мен е опора, любов и закрила - 

бащина стряха - гнездо в сърцето свила.

Пазя завета на моя български род

потомка съм на славен и велик народ.

Горда българка съм, мила моя мамо.

Крача в бъдното смело до твойто рамо.

Аз дъщеря свидна търся път и брод

в историята наша, в небесния свод.

 

Автор: Виктория Милчева - Тори М

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Милчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сърдечно ти благодаря, Сенилга! Радвам се, че ти е харесало!
  • Наши дети в итоге будут такими же, как и мы - пути разные, но кровь одна, родная.Отличное произведение,искреннее и призывающее к любви.
  • Поздравления!
    Хубав стих!
  • Благодаря ти, Калин за съвета! Шеги погледна пак стихотворението! Трябва да уважаваме историята си и да сме горди, че сме българи! Сега децата учат пълни глупости и се възмущавам от това.
  • Винаги сърцето ми се разтапя, като срещна достойни и горди българи! Поздравления, Вики, за прекрасния стих! Но смени "крале" с "царе"!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...