Mar 17, 2021, 6:32 PM  

Потомка

  Poetry » Civic, Other
799 2 7

 

На българска земя съм аз родена -

тя родина моя е и дом чудесен.

С песента на славеите съм окрилена

прелитам като орлица Пирин вечен

и в Дунав нозе потапям аз засмяна,

кръстя се в църквата в Бояна с премяна.

Разпервам над Рила волни, силни криле - 

орлови като на българските царе.

Откърмена съм аз от родния Балкан

с характер буен и с нрав дори необуздан.

България за мен е опора, любов и закрила - 

бащина стряха - гнездо в сърцето свила.

Пазя завета на моя български род

потомка съм на славен и велик народ.

Горда българка съм, мила моя мамо.

Крача в бъдното смело до твойто рамо.

Аз дъщеря свидна търся път и брод

в историята наша, в небесния свод.

 

Автор: Виктория Милчева - Тори М

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Милчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сърдечно ти благодаря, Сенилга! Радвам се, че ти е харесало!
  • Наши дети в итоге будут такими же, как и мы - пути разные, но кровь одна, родная.Отличное произведение,искреннее и призывающее к любви.
  • Поздравления!
    Хубав стих!
  • Благодаря ти, Калин за съвета! Шеги погледна пак стихотворението! Трябва да уважаваме историята си и да сме горди, че сме българи! Сега децата учат пълни глупости и се възмущавам от това.
  • Винаги сърцето ми се разтапя, като срещна достойни и горди българи! Поздравления, Вики, за прекрасния стих! Но смени "крале" с "царе"!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...