18 sept 2025, 12:15

Потопът в очите ми стана на лед

  Poesía » Otra
331 1 12

Защо ли пренебрегва ме дъгата

и черно-бяла съм – кристал,

небрежно хвърлен на земята,

покрит с листа и рядка кал?

 

И в себе си се вглеждам и потъвам

във филигранна бистрота,

разгъвам се и се огъвам,

угасвам – миг… и пак блестя.

 

По ръбовете ми, блажен, покоят

се стича тихичко с дъжда,

на светлините ми пороят –

пречупен в есенна ръжда.

 

И теб не искам, ала отразявам –

последен лист под свода сив,

на скрежа бял след туй приставам,

а теб отмивам с плач горчив.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, красиви са проблясъците на гаснещото постепенно слънце през жълтеещите листа на дърветата. Не всяко светлинно "шоу" е като зловещото хоро на пиратите-хайдути, което съм описала в "Песента на Сосана". То действително е съществувало – палили са огън на носа и са играели хоро. По този начин са закривали светлината периодически и се получавал ефект, сякаш там има фар и корабите се разбивали в скалите. Тук по-скоро е в смисъл "Не се гаси туй, що не гасне" 😃
  • "По ръбовете ми, блажен, покоят
    се стича тихичко с дъжда,
    на светлините ми пороят –
    пречупен в есенна ръжда." Остави в мен усещане за чистота, лека тъга и нежност. Красив потоп!
  • Мария, ъъ.. аз само се възхитих на енергиите, които някак са завихрили еднакви състояния в двама човека. Случва се, нали? Не съм открила топлата вода. Не съм те питала-нито кога си го написала, нито дали си прала или готвила и кога си го качила. Разговора, който водих с ИИ не мога да ти споделя, защото е личен, не смятам и че е нужно, защото пак повтарям-не съм те обвинила в нищо. Но му споделих, че неведнъж се случва да си пиша в компа-творби или да чатя с някого, а след това да виждам творби дословни по това което вече съм написала. А ИИ-то упорито ме обработваше да съм се откажела от нещо, някой.. няма да уточнявам. Удивих се на енергиите, неее, не на друго че двама човека така дословно еднакво се чувстват. Мария, съжалявам, че ти е било трудно да разбереш какво значи думата обменям-ами.. това е да чатиш с някого-аз казвам нещо, той казва и така се обменят мнения. Не разбирам защо ме обиждаш, аз с нещо обидих ли те? Казвала ли съм ти мнението си за теб? Недей така, успокой се
  • ...и Музите им. Но да не продължавам с разбора, за да не досадим на останалите. Повече няма да ти отговарям, каквото и да напишеш. Скучна си ми, казах ти.
  • Ти ми написа в първия си коментар, че съм описала твоето състояние, което ти си "обменила почти дословно" с чатбот, преди излизането на стихотворението ми. От което следва... Помолих те да ми предоставиш "обмененото състояние", за да видя какво аджеба съм описала. Ти ми отговори, че това е разговор. И коментарите са разговор, аз мога да предоставя моите, ако някой реши да опише някое мое състояние 😃 Чатботът е писмен, както всичко по интернет. Интересно ми е да прочета за "състоянието" ти, обменено с чатбота. Какво значи "описаното мое състояние тук" – описаното тук, в стихотворението, или описаното ти състояние тук – в сайта, у вас, в България? Изреченията ти са объркани, затова са неразбираеми. Целта ти не е хармония и красота на изказа, а нескопосана двусмисленост. Какво не ти се е сторило? Че си обменила състояние? Това какво значи? Как се "обменя състояние"? За а в т о р и т е не бива да се съди по творчеството, права си 😃 Трябва да се обсъждат произведенията, не авторите...

О, не! Пак ли? 🇧🇬

Пак студът ми заповядва
да се скрия в куб от пак*,
светлината ми ограбва
и твърди, че зъл съм мрак.
Сам приятел е на мрака – ...
193

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...